Директорският кабинет

Директорският кабинет беше топъл и уютен.Голямата катедра и мекия дървен стол с мека облегалка и седалка придаваха на стаята величие.Насякъде имаше лампи и свещи,които бяха запалени и светлината им се разпръскваше из цялото помещение.Секциите бяха затрупани с книги,а катедрата с пергаменти и пера.Накратко помещението не бе много подредено,но това,топлите цветове и светлините,го правеха много уютно.Прозорците бяха мръсни и непочистени.Имаше прах навсякъде.Тук учениците можеха да си извиняват отсъствията,но само по основателни причини.Тук също всеки ученик бе воден за да получи наказание,ако бе згафил някъде разбирасе.

С двете момичета, които по случайност хванах в гоата дойдохме право тук. Надявах се аз да измисля наказанието, което нямаше да бъде леко. По тихите коридори се чуваше силното тракане на високите ми токове.Спряхме пред вратата и почуках леко. Изчаках някой да ни позволи да влезем.

Най-сетне!Близо до директорския кабинет....усещам чувството на свобода!Г-жа Грейсън почука още няколко пъти на вратата ,но от там не се чу никакъв звук.Двете с Хаку се спогледахме,и започнахме да се смеем
-Госпожици имайте малко уважение-каза учителката ядосана и почука още някокло пъти на вратата
-Изглежда този път ще ни се размине-казах аз доста разочарована,но с огромен тон нахалство в гласа си...............

Хаку погледна Роберта и леко се засмя.В този момент се чуха леки тракания на не много високи обувки,които приближаваха бавно.Най-накрая директорката стигна до нас и и влязохме в кабинета.Той бе много разхвърлян,но и уютен.
-Е май днес ще имам посетители!Да чуя как сте згафили.Професор Грейсън започна да говори...

-Не знам как, но още в първия си ден хващам нескопосани ученички, нарушаващи правилата.-казах студено и беземоционално.-Странното е , че очевидно въпростните нескопосани ученички- погледнах с задоволство момичетата- имат голямо самочувствие.-продължих като се обърнах към директорката.-Според мен си мисят, че знает много и могат всичко. Това е неприемливо.Изисквам наказание над тях! Вие ли ще изберете или...-облизах устните си- аз да имам тази приятна чест.

-Хмм разбирам-отвърна директорката замислено-В такъв случай ще предотстъпя тази чест на вас госпожо Грейсън.Имам само едно изискване..накажете ги сурово,но не ги разделяйте.Хека наказанието бъде едно и също и за двете!
-Няма проблем госпожо директор двете ученички ще раберат че правилата са създаденида се спазват.
-Ккмм...аз пък мисля че е точно обратното,правилата са създадени за да се нарушават..
-Госпожичке как не те е срам..
-Тишина!!!-отсече директорката
-Роберта спри да се разправяш,учителките ще вземат да се спукат от злоба-каза ми мноооого тихо Хаку такаче никой да не чуе нищо.И двете се усмихнахме леко..
-Е професор Грейсън какво предлагате да е наказанието?-попита директорката

Чух какво каза Хаку и отидох много близо до тях.
-Внимавайте а не спукам вас!-изсъсках и се обърнах към директорката.-Хм...ще го измисля в движение.-отговорих и тръгнах напред.-След мен, ако не сте разбрали!-прозвуча студено гласът ми.Продължих напред, като тръгнах да излизам от кабинета. Спрях се и леко обърнах главата си.-И да не сте гъкнали!-продължих и след кот излязохме затворих вратата. Обърнах се към тях и казах:-Отиваме в моя кабинет, пък каквото ще става там, ще видите.