Забранената гора

Заглавие: Забранената гора Пон Юли 19, 2010 1:47 am

Забранено е да се ходи в този гора.Тук има най-различни опасни същества и на учениците могат да им се случат много лоши неща.Но все пак повечето ученици събират кураж и влизат,за да разберат какво е това място.Има тъмно блато,което е много опасно,защото вътре има опасни същества,които могат да наранят учениците.

Разхождах се съвсем спокойно, макар и гората да беше забранено място. не, не ме беше страх, по-скоро исках да разбера какво се криеше тук, макар, че можеше да си навлеча неприятности. бях си такава, какво да се прави.
Ходех бавно, бях облечена в прилепнали дънки и туника върху тях с тънки презрамки и на няколко места скъсана. какво? Такъв беше моделът и сега беше особено модерно, а не одеждите и мантиите, които всъщност в началото на учебната година трябваше да се носят.
Изведнъж чух някакви стъпки, обърнах се и видях...

Хаку крачеше бавно и акто видя че някой се обърна,още по малко че разпозна учителката си по Защита срещу черните изкуства,се скри зад едно голямо и покрито с мъх дърво.Хаку стоеше и немърдаше.Бе притаила дъх и надничаше.Луната не се виждаше понеже имаше облаци и затова небето бе мрачно и тъмно.Хаку чу един глас да и прошепва нещо.Тя си помисли че е загазила...

Странно, но не видях никой за това продължих напред. Чуваха се само стъпките ми, поради тишината възцарила се в гората. Беше съвсем тъмно и едва се виждаше, но за разлика от повечето други имах изострен поглед и обоняние. Наследство може би от някой от предците ми, кпоито въобще не съм и познавала.
Та така...Продължавах да вървя уверено и на няколко пъти да се спирам за да оглеждам къде точно се намирам.Дишах съвсем спокойно, не ме беше страх.Изведнъж се спрях, имах чувството , че някой ме наблюдава.Изкарах магическата си пръчка:
-Еванеско.-казах спокойно и дървото, което стоеше малко по далеч пред мен изчезна.-Не е много почтенно да се криете там, госпожо Хокайдон.-прозвуча студено, жестоко , въпреки нежние ми глас. Бях вдигала високо главата си и очите ми бяха още по-студено и от гласът ми. Предизвикващи смущение.

Вървях бавно и забелязах няколко дървета...зачудих се какво е това място и тогава се сетих.Бях чувала историй за тази гора.Казваха и ЗАБРАНЕНАТА ГОРА!!!Зарадвах се най-после нещо готино в цялото училище.Запътих се бавно напред стъпвайки в калната мокра почва.Усещах че ако ме хванат ще си навлека големи неприятности..изведнъж усетих голяма лъчезарна усмивка да се прокрадва по лицето ми,първата ми възможност да ме изгонят от Хогуортс.Затичах се напред без да мисля за чудовищата,за които бях чула че съществуват в гората.Стигнах до едно огромно внушаващо дърво и се огледах.О па !!!Ами сега...накъде??!!Всичко изглеждаше толкова еднакво...дървета,дървета,дървета.Усетих нещо да ме пипа за крака.
-АААААА!!!............Хаку?!
-Шшшшшт!!-Хаку се огледа
-Какво правиш тук?
-ТИХО!!!-извика тя- госпожа Алисън е тук
-Коя??
- Учителката ни по Защита срещу черните изкуства!!!
-А...онази брионетка
-Мхм точно тя
-Добре идеално-Тръгнах да се изправям,но Хаку ме дръпна
-Какво по дяволите правиш??!
-Виж Хаку,не знам дали ти си тук по твоя воля,но аз не искам да уча тук не искам да виждам баща си искам да се върна в мъгълския свят и да забравя за това-О не...започнах да усешам как сълзите ми започват да текат.
-Роберта..плачеш ли?!
-Не !-отсякох аз...плачех ли??Не аз съм силна нама да плача за глупости.
--Не е много почтенно да се криете там, госпожо Хокайдон!
-МММ Хаку,това не беше твоя глас нали???
-Не!-Отрсече изплашено тя
-О госпожице Пардо..и вие ли сте тук!Картинката стана пълна!
-Здравейте госпожо Грейсън..как се чуствате в тази дъждована и прохладна вечер-поздравих мако нахално аз
-Роберта Пардо имай малко уважение.-каза съвсем спокойно учителката
О не се притеснявайте уважавам ви много-усмихнах се аз!
-ххм познавам такива ученички като теб..знам какво целиш!
-М Роберта и аз малко объркахме пътя -отвърна леко засмяна и вече по слокойно Хаку
-Кхммм-Засмях се аз но успях да си запуша устата на време.
-Както знаете тук е забранено за разходки........................

Хаку погледна учителката в очите и каза:
-Но ние не се разхождаме!-отсече Хаку.
-При мен тези номера не минават!А сега ще ви поняка да ме придружите до директорският кабинет.
Хаку дръпна за ръката Роберта и и смигна п0очти незабележимо.
-О не се опитвайте да бягате!
Хаку зяпна с отворена уста учителката и тръгна примирено.Вървяха и стигнаха до големите врати на замъка.Вратата се отвори ,а от там ги посрещна г-н Филч.
-Оу май ще има наказание!
Хаку и Роберта го изгледаха с страшен поглед.Алисън изобщо необръщаше внимание.И докъто Хаку си мислеше какво ще е наказанието се бяха озовали пред Директорският кабинет...